При регресия, съобразно потребностите на съответната душа, понякога почти не се налага да има връщане към предишни животи. За тях е ценен престоят в духовната сфера и срещата с духовния Учител, както и напътствията, които получават от него. Такава е регресията на ВАРТАМ. В този смисъл названието „регресия” не е най-точното.

Влизането на душата в ембриона: Става през челото. Появява се ново усещане – за любопитство.

Пътят на душата от духовния свят до майчината утроба: Той е като тръба, тунел в космоса или като пързалка, по която съм се спуснал.

Духовното пространство, откъдето съм дошъл: Близо е до едно езеро. Привечер е. Усещане за спокойствие. Някакви хора има около мен – двама, трима приятели, но ги усещам повече като присъствие, отколкото като визия. Някой се закача с мен. Името му е УР и това е единият от духовните ми Водачи – младшият. Мъжка същност. Светъл, много добре сложен, атлетичен, гол до кръста… като гимнастик… с руса коса и сини очи, духовно красив. Сега ме прегръща и ми казва: „Добре дошъл, мили братко!” Усещам сигурност, спокойствие и закрила. Чувствам го като по-голям брат. Отиваме и сядаме на пейка. Казва ми да се успокоя. Всичко е наред и ще бъде наред! Добре се справям, но съм много избухлив – основната ми задача е да се справя с тази избухливост. Казва ми, че ще успея в личен и професионален план. Да слушам интуицията си и винаги, когато го повиквам, той ще откликва. И оттук-насетне ще израствам. Има неща от миналото, които не съм изчистил.

Става, хваща ме за ръка и тръгваме към нещо като ротонда с колони като в кръг и прозрачен купол. Там е старшият ми водач - МЕЛХИСЕДЕК, който е с дълга коса и брада, с дълга бяла пелерина и бяла конусовидна шапка, която свети на върха със златиста светлина. Очите му са леко засмени, присвити и излъчват мъдра доброта и разбиране. В дясната си ръка държи дълъг жезъл - в края с два извити дракона, главите им са допрени, а по средата има слънце... Могъщ златен жезъл! МЕЛХИСЕДЕК ме прегръща с дясната си ръка и сядаме в ротондата на една каменна пейка. Питам го какво трябва да правя за духовното си развитие, а той ми отговаря: „Имаш още много да работиш – да премахнеш агресията, избухливостта и да слушаш вътрешния си глас, който е най-правилният глас, защото чрез него се свързваш с нас и научаваш какво трябва да правиш.” Препоръчва ми още да медитирам и да призовавам УР, който е прекият ми помощник, а след края на всеки мой земен живот отиваме заедно с младшия ми водач УР при старшия – МЕЛХИСЕДЕК, за да дадем отчет за свършената работа.

УР ме завежда в духовната библиотека. Това е огромна зала със сводове около 30 – 40 метра. Всичко е от камък – каменни пейки и колони с арка. УР отива до един по-възрастен, който му подава свитък, пергамент. Това е част от Книгата на живота ми, в която са изискванията за тоя ми живот: да бъда добър, храбър, да отстоявам същността си, да помагам на другите. След това ми подават Книгата на моя живот, която е дебела, стара, с кафява кожена подвързия. Съдържа 670 – 680 страници. Отпред е икрустриран кръст от светлосин камък, подобен на нефрит. Символизира вечността и мъдростта. Имам седем имена, но това, което сега е актуално за мен с оглед на духовното ми ниво е ВАРТАМ. Означава боец, воин на светлината. Открива ми се, че в миналото съм бил воин – военачалник през втори век в Персия. Виждам се начело на конна войска. БАГАТУР ми е името. Произходът ми е български и съм горд, че съм българин. Водил съм битки и падам от коня, пронизан със стрела в сърцето. След това се издигам и отивам при УР. Радостни сме, че се виждаме отново. Искам да се обуча горе, за да се преродя бързо пак.

След това виждам своята Група от сродни души. В нея е УР, една жена с дълга руса коса – носи се като самодива, с малки плитки, вързани отзад. С дълга бяла рокля е. Има и мъж с тъмна брада и коса, жена на средна възраст и още един мъж, който е по-възрастен. Последните са двойка, а освен тях има и още един мъж. Русата жена я познавам. Тя ми е приятелка, която преди време ми помогна доста, за да отида в Англия. Казва ми, че си е изпълнила мисията. Ние сме тук в една група, за да се научим на любов, милосърдие и смиреност – всички сме малко чепати характери.

Борислав: Какъв е договорът ти с душата на настоящата ти съпруга?

Вартам: Трябва да се научим на търпение и толерантност, повече разбиране и приемане, смирение. Не напълно успяваме. Трябва да овладявам гнева и сприхавостта – това е ключът. УР ми казва: „Ти си го знаеш, но работиш малко в това отношение. Оставяш се на емоциите да те овладеят, а след това страдаш и съжаляваш. Това се постига волево и е черта на характера, която може да поправиш. Трудно, но ще се справиш! Вярвам в теб!” Осъзнавам, че от двама ни (със съпругата) аз съм по-силният характер – просто трябва да си впрегна волята. Имам заключени сили, които УР ми казва, че ще отключа – ще бъда осъзнат… ще се отключат постепенно неподозирани възможности и ще напредна и в духовното, и в професионалното си развитие, като ще има баланс между двете с лек превес на духовното. Свързано е с опита и мъдростта, които се придобиват през годините.

БОЖЕСТВЕНАТА СЪЩНОСТ – Тя е сила, светлина, енергия като златна топка – концентрирана, мощна, но контролирана и може да стига навсякъде. В нас има частица от тази енергия – като слънце е, но не е слънце. Достига до нас като лъчи, които са като проводници… Връзката е на челото и енергийният лъч достига до Центъра.

Цветът на душата ми е бял. По краищата има и златно, и жълто-зелено. Като сфера, като кръг е. От седмо подниво е на второ ниво. В зависимост от етапите на развитие всяка ниво има седем поднива и ако успея да се справя сега със задачите си, ще премина в трети пръстен (ниво) и съответно в друга група.

Проекция в бъдещето след три години: Ще съм по-улегнал. Виждам и друго дете – момиче. Това е душа, която познавам отпреди, защото в миналото ми е била пак дъщеря. Виждам се как съм я хванал, вдигнал съм я на ръце. Тя е с две огромни панделки и ме е гушнала през врата. Много живо момиче е! Чувствам се прекрасно като баща!