От моя гледна точка това е една образцова регресия – типа регресии, към които се стремя и чрез които искам да бъда полезен на хората. Но за да се случи тя в своето богатство и пълнота, както е в случая с регресията на Кирил, нещата не зависят само от мен, а и от умението на клиента да се доверява, и от нивото му на духовното развитие – от неговата възприемчивост и сензитивност. Оставям ви с разказа на Кирил – 40-годишен мъж, завършил български и история, а след това и психология:

Сливането на душата с плода в майчината утроба: Като експлозия спускам се отгоре като бледо жълта топка. Тялото е на два месеца и два дни. Усещам, че ми е тясно. Не ми е много комфортно и искам по-голяма свобода.

Пътя на душата от духовния свят до майчината утроба: Има много светлина. Пухкави светлорозови, жълти облачета. Прилича на водна пързалка, само че е от облаци. Като спирала е. С много неочаквани завои. Все едно както са червата. В началото е по-бавно спускането, а като приближавам все едно нещо ме засмуква. До средата имам усещане, че мога и назад да се върна, но после вече не.

Мястото в духовния свят преди въплъщението: Просторно място с много светлина. Високи прозорци и дълги коридори. Вървя по коридор към зала. Прилича на библиотека. В средата има нещо като фонтан. Нещо клокочи там. Има различни цветове. Всичките цветове на дъгата оттам излизат. В ъгъла на стаята в дясно виждам възрастен мъж. Висок с дълга роба. Синя на златни звезди. Има бяла брада и островърха шапка. И тя е като дрехата. Синемор се казва. Той е духовният ми учител. Очите му излъчват много голяма сила, енергия, мощ и всепроникваща любов. Казва, че му е мъчно за мен.

Книгата на живота: Бяла е със златни знаци по нея като украшения на кориците. Доста е тежка. От дебелите корици се излъчва матова светлина. Книгата е отгърната някъде по средата на 122… и някоя страница. Цифрите са червени, а буквите са непознати. Все едно някакво перо пише по нея.

Името на душата: Асемос. Означава „Бъди добър с живота”. Учителят ми казва, че има и друго значение, но засега не може да ми го каже.

Минал живот, избран от Учителя: Намирам се в каляска, която пътува. Мъж съм, облечен в черни дрехи. Може би е ХIII век. Слаб съм, нося очила, имам мустаци, черна шапка и черна леко накъдрена коса. Казвам се Самос. Това е в Европа – Франция или Англия. Препускам в някаква гора. В каляската има и жена в бяла рокля. Тя ми е приятелка. Аз съм на около 38 г. Обичаме се, но тя ми е сърдита в този момент. Смята за нещо, че съм я излъгал. Мълчим и бързаме за някъде, но се преобръща колата. Аз съм жив, но жената умира. Излиза ми името на майката на детето ми – жената, с която живеем заедно в настоящия живот, но отношенията ни са проблемни. Чувствам мъка. Отмятам косите, паднали върху лицето й и казвам „защо трябваше да се случи това?”. Има сълзи в очите ми и сякаш остава нещо недоизказано. Следващият момент, който виждам от този живот, е когато съм на 45 г. на някакво писалище пиша завещание. Усещам, че скоро ще умра. Домът ми е богат. Имам слуги. Имам и син, който не живее при мен. Като че ли не поддържаме отношения с него. Оставям имота си на своя син и го моля за прошка за това, че той е пожелал да бъде музикант и е отишъл в столицата, а аз не съм можел да преглътна това. Мисля, че в настоящия ми живот това е брат ми. В последния ден съм в леглото си. Затворил очи и оставям тялото. В стаята няма никой. Малко по-късно ще влезе някой от прислугата. Случва се на разсъмване, а аз съм на 48 г. Причината е белодробна емболия. В момента, в който настъпва смъртта много леко излитам нагоре. В началото е съвсем бавно. След това пак нещо като вакуум, който ме засмуква нагоре. Озовавам се на светла поляна. Има хора с бели светли дрехи. Доста са. Някои са по-наблизо, а друга по-надалеч. В началото съм малко объркан. Една фигура се приближава, прегръща ме и ме повежда нанякъде. Казва ми: „После ще се видиш с твоите приятели. Сега трябва да отидеш …” Води ме към място … нещо като съдебна палата. Това същество, което ме посреща се казва Сиела. Вътре в тази сграда има много достолепни същества. Дванадесет са на брой, като шест са от лявата ми страна и шест от дясно. Срещу мен едно същество, а зад мен Учителят малко притеснен. Тези същества все едно са облечени в чиста светлина и не създават у мен усещане за пол. Ролята на тези, които са от ляво е да посочват грешките и това, което съм можел да направя. А тези от дясно да посочват добрите ми постъпки, това, с което съм се справил. Тяхната роля е да ме утешават. Централната фигура не е съдник, а води нещата – дава думата на един, после на друг. Ролята на моя Учител е да ме подкрепя чрез самото си присъствие. Казват ми, че трябвало повече да обичам и да слушам сърцето си. А от дясната страна съществата казват, че много често съм проявявал милосърдие и съм помагал на хора, които не съм познавал. Добре съм се държал със слугите. От ляво отбелязват, че съм се оженил по задължение, без да я обичам. Синът ми е от нея и затова не съм му дал необходимата любов, а и нея съм направил нещастна. В края на съвета за преглед на изминалия ми живот, централната фигура ми дава медальон с червен камък, с цел да ми помогне по-добре да усещам сърцето си. След това Учителят ме завежда на място, където има планини наоколо и море. Оставя ме сам като ми казва, че имам нужда, за да осмисля нещата. Има една пещера, където трябва да остана известно време. Прозренията, които имам през този период е, че трябва да се науча да бъда по-спонтанен и по-свободно да изразявам чувствата от сърцето си. Да не ги пленявам чрез мисълта. Да се оставя на емоциите да избликват от мен, а не да ги пазя вътре в себе си. След като свършва този период на усамотение се прехвърлям на по-високо ниво, където се срещам със сродните си души в нещо като училище. Синя искряща светлина. Много е красива. Сродните ми души са дванадесет, но в момента са шест. Пеем и се случва нещо много интересно. Все едно се материализират кристали. Все едно песента има такава сила. Появяват се сини кристали. Ролята им е да лекуват. Първата от сродните ми души е най-добрият ми приятел, с когото трябва да работим заедно за светлината. След това е брат ми. С него трябва да бъдем добри. Да задържим добротата и имаме и някаква задача, свързана с лечебната сила на музиката. Трябва да я продължим и тук, на Земята. Виждам и моя близка приятелка и се появява изречението „Силата на сълзите да овладеем”. Свързано е със състраданието и приемането. Как да приемем различието от другите. Тук е и дъщеря ми. Трябва да я пазя. Да пазя силата на спомена за радостта и играта. Важно е да присъстват в живота й. Затова трябва да ги пазя и в себе си. Петата душа е майка ми. Нейното място в моя живот е чрез нея да науча урока за саможертвата – урок, който ми се дава и чрез шестата душа – баба ми, която е майка на моята майка.

На въпроса „Защо са проблемни връзките ми?” Учителят ми казва „Защото не откриваш сърцето си.” Напомня ми за медальона, който са ми дали. Неговата роля е да ми помогне да изразявам чувствата си. За жената, с която живея, майката на детето ми, ми казва да извървим пътя си заедно. Колко време – от мен зависи. Изисква се да бъда максимално искрен и да освободя преградите в себе си. Моята задача е да хармонизирам отношенията си с нея.

На молбата ми Учителят да ми даде насоки за моя професионален път, той ми казва: „Всичко, което правиш, прави го с любов. Ти сам избираш своя професионален път.”

При духовните лечители: Качваме се нагоре с него и стигаме до зала с много светлина. Всичко е само прозорци и колони. Няма плътни стени. В едната част на залата има нещо като легло. Все едно е направено от кристали. Не е обикновено. Първият лечител – архангел Рафаил, има заслепяващо присъствие. Има други като женски образи – шест дарии и те ме подканят да легна в леглото. Три са от едната ми страна и три са от другата. По първия ми проблем, който е свързан с липсата на достатъчно енергия и усещането за изтичане, ми казват да легна и да се отпусна. Обливат ме с бяла светлина. Поставят ми нещо като малък камък на темето. Чрез него винаги ще имам достъп до космическата светлина и енергия. Камъкът е берил. Усещам една лекота. Все едно съм в сауна. Олеква ми. Всичко, което има да излиза от мен излиза. Това е процес на прочистване. Дариите ми казват: „Това и ти можеш да го правиш за другите”. Накрая архангел Рафаил също ме облива със светлина бледосинкаво-зелена. Все едно въздухът около мен се сгъстява и става много плътен. Той е застанал на страната на краката ми и с ръце насочва енергията си към мен. Дава ми съвет: „Трябва повече да плуваш, да си във вода”.

По втория ми здравословен проблем, свързан с болките ми в бъбреците - все едно увиват тялото ми в нещо като пашкул – плътна светлина. Има различни нюанси, но най-вече кехлибарен цвят. Слагат ми гердан, на който има кехлибар по средата и стига почти до слънчевия сплит. Казват ми: „Овладей болката, страха! Ние ще се погрижим. Освободи напрежението!” Сега пашкулът все едно го изнизаха настрани и го изхвърлиха. Счупиха го на парчета. А сега следва повторно обличане в пашкул. Казват ми: „Много мъка и страх си събрал. Не го задържай в себе си! Отвори се за радостта!” Сега ми слагат трети пашкул с преобладаващ син цвят. Става ми прохладно и леко. След това го изнизват и архангел Рафаил отново действа с енергията си от разстояние. Светлината е златиста.

По проблема с очите и мигрената ми правят нещо като превръзка, която ми слагат на очите. Усещам как полагат ръце по тялото ми по чакрите. Казват ми: „Освободи напрежението! Освободи отровните мисли! Овладей гнева си!” и припяват нещо … МА НЕ ТУ САМ. Означава: „И любовта ще изцери душата ти.” Усещам се по-въздушен и лек. Имам чувството, че все едно съм се повдигнал 10-15 см. над леглото.

В залата за избор на моя бъдещ, т. е. настоящия ми живот, Учителят ми казва: „Трябва да се бориш с много врагове, но най-вече с тези, които са в теб, и помни, че силата идва от Бог, а не от теб!” Враговете в мен са самонадеяност, арогантност, жестокост, душевна студенина, злоупотреба с власт, уязвяване чрез силата на мисълта. Избирам да съм в тяло на мъж, защото смятам, че е по-трудно да бъдеш мъж, тъй като в това време на Земята мъжката сила не се цени. И за да действам чрез мъжките средства откритост, отстояване на позицията, свободно изразяване на мнението, избор на посока – самостоятелност и смелост. Раждането ми в България дава най-добро поле за отработване на кармични несъвършенства и се изискват най-много сили душата да остане вярна на себе си.

Проекция в бъдещето след три години: Виждам нещо като бяло поле и три пътя: наляво, надясно и направо и Учителят ми казва: „Ти избираш!” Имам желание да продължа напред. Свързано е с усещането за вътрешна свобода. Имам чувството, че получавам меч, с който мога да съсека всяка трудност по пътя си и да се справя с всичко. Това е пътят на силата. Учителят ми казва: „Вгледай се в себе си! Вътре в теб са всички отговори на твоите въпроси.” Задавам въпрос как да се свързвам с него, когато се усещам притеснен, а той ми отговаря: „Призови името ми СИНЕМОР и аз ще дойда!”