"И аз си мисля, че Любовта е преди всичко даване и после получаване, а Законът винаги ще го има, като коректив за нашето поведение, особено, когато се самозабравим в ролята си на богоизбрани." (Р. П.)

Когато казвам или пиша нещо, аз не теоретизирам, не словоблудствам, не разглеждам и не се опитвам да обяснявам неща, които не познавам от личен опит… просто защото така не е коректно. Всяка моя дума се базира на нещо, което съм преживял или преживявам. Така се случи и с Любовта, за която говоря и не случайно изписвам с главна буква. Дълго и интензивно Я търсих, копнях, стремях се към Нея, докато… съвсем изненадващо… в един невероятен и незабравим момент, Тя ме връхлетя и оживя в мен. Тогава за пръв път се почувствах действително жив – „мъртвият Лазар оживя.” И изумен открих, че всъщност Любовта е навсякъде… Съществува само Любов и нищо друго! Любовта изпълваше не само мен. Тя изпълваше всичко съществуваващо… Любовта е сърцевина, същност на всичко съществуващо! Много странно беше чувството – в този момент хем ме нямаше и не съществувах като отделност, хем преливах във всичко и бях всичко… Или бях нищо, което е всичко. Но това не беше богоизбраност! То е присъщо на всеки! И ако аз съм богоизбран, то тогава всеки е богоизбран! В това благодатно състояние на разкритие на Любовта ти не искаш нищо, не е възможно да пожелаеш, да ламтиш за каквото и да било повече от това. Та ти си преизпълнен… Имаш всичко, получил си, без да си желал – като Дар, всичко… Такова изумително усещане за пълнота и цялостност! И хем си никой, хем си Някой, Който всъщност е Единственият Съществуващ! И това те изпълва с умиление… Идва ти да се проснеш на земята , да благодариш за тази милост Божия, за този велик Замисъл и да плачеш, и да се каеш  за това, че е имало моменти, в които си се усъмнявал в съществуването на тази Любов. И тези моменти са били истинските моменти на самозабрава. А самозабравили се са всички онези, които са забравили, загърбили, игнорирали  Божествената Същност – Любовта, и сърцата им са окаменели, което ще рече, че ще трябва да минат през много скърби и страдания, докато се събудят и станат възприемчиви за Любовта и Благодатта, която Тя носи. Пътят на човека е от самозабравяне към Богоосъзнаване! И всеки рано или късно ще мине по него! А животът е най-добрият коректив на всичките ти философии, защото ако си извън Любовта и усещането за Благодат, тогава действа Законът… а той е безмилостен инструмент на Божията милост!