М. е млада жена. Завършила е психология и живее в чужбина. Дори има желание някой ден и тя да води регресии. Аэ бях приятно изненадан от лекотата, с която тя влезе в необходимото ниво на съзнание, от което с моя помощ разчиташе записките на душата си, но така сладко и мелодично напяваше думите, сякаш пееше песен. Истинско удоволствие беше за мен да я слушам! А нейният духовен водач я въртеше… подобно на дервиш…  наляво - надясно… след което я спираше и й показваше сцени от минали животи. Ето какви неща видя М. в това разширено ниво на съзнание:

Щастлив момент

В планина, с много сняг и много красиво Северно сияние. Много ми е студено. Чак ми е изтръпнало тялото, но съм много щастлива! Виждам се малко момиченце… като ескимос. Облечена съм много, имам черна, средно дълга коса, с дръпнати очи съм. Гледам небето, звездите белите планини и се чувствам добре. Около 14-15 годишна съм. Щастлива съм, не съм сама, има и други хора около мен и такива бели къщички от лед като иглу. Много е красиво! Хората са много спокойни. Виждам мъж и жена по-възрастни. Те са ми майка и баща. Има и други хора, като селце е, не сме сами. Баща ми и други ловят риба с копия, а ние си играем. Много е спокойно и приятно. Този минал живот е важен за мен с това, че съм щастлива, че имам семейство, че се чувствам сигурна, имам братя и сестри и се чувствам много добре, много свободна, спокойна за утрешния ден. Дори виждам, че има животни, бели мечки. Много приятно. Не съм много сигурна, но мисля, че баща ми присъства и в настоящият ми живот.

Духовен водач

Мъж е. Има много искряща жълто-бяла светлина около него и е възрастен… и ми се смее нещо. Смее се все едно съм направила нещо, което не е трябвало, както майките се смеят на децата си с много обич и все едно иска да ме прегърне. Гледа на мен като на малко дете. Много е позитивен, много добър, има дълга бяла брада и изглежда много мъдър. Името му е Оргион или нещо такова, трудно е за артикулация. Завива ми се свят и вибрации като се опитам да го произнеса. Много е интересно…  дори още се въртя обратно на часовниковата стрелка и има мигащи светлини. Сега, когато се спрях, виждам слънце, което грее много силно над мен. Сега ме завъртя на другата страна. Чувствам слънцето - много силни лъчи и ми е топло. Продължава да ме върти. Имам чувство на леко поклащане все едно съм на кораб… и въртене, въртене… Намаля и спря. Виждам около мен, че всичко е синьо и аз съм на някакъв остров. Има една палма до мен, пясък в краката ми и съм боса и гола, не чувствам нищо по мен. Нарисувана съм  - имам по лицето и тялото нарисувани някакви линии. Косата ми не е дълга, имам закачени пера и оглеждам водата около мен и съм с нещо като томахавка. Търся нещо и наблюдавам. Досега гледах морето и сега се обръщам към сушата. Вървя. Сама съм. Мъж съм, чувствам се доста силен мъж и съм решен да убия някакво животно за храна. Сега започнах пак да се въртя наляво и тази картина изчезна. Спирам и виждам сивота. Не мога да го оприлича на нищо. Всичко е сиво, аз съм тъжна, не се чувствам добре и тази моя тъга поражда сивотата около мен. Загубила съм някой близък и ми е много тежко - сама съм, тъжно ми е, седя и си плача сама. Като баба съм, възрастна съм и съм грозна, с бели дълги коси и треперя. Преживяла съм много, чувствам се мъдра, знам много неща и в същото време съм сама. Сама съм. Да. За момента съм сама. Виждам, че назад има село със сламени къщички, покриви от слама и тъмно дърво и аз имам такава къщичка, даже си имам и казан с огън и вътре си правя някакви неща. Приличам на Баба Яга. Движа се бавно и влизам в селото. Познавам всички, всички ме познават и се държат добре с мен. Чувствам се много мъдра и възрастна, много съм сбръчкана, може би на повече от 100 години съм. Но съм доволна от живота си. Видяла съм много, знам много и бъркам някакви билки, цялата къща е с такива закачени по покрива билки, които се сушат. Идват хора да ги лекувам. Лечителка съм. Давам едни подобни на бурканчета и лекувам хора. Идват много майки с бебета, които много плачат - с висока температура са, правя им компреси. Чувствам се добре от това, че лекувам, и в същото време чувствам, че всички мои роднини, мъж, деца са починали. Нямам си никой, но помагам на другите и това ме кара да се чувствам добре. С образа на тази жена ми припомнят, че съм била силна, въпреки че треперя и физическото ми тяло е отслабнало, и съм загубила всички близки, намирам сили да продължа да помагам на другите хора. Чувствам се добре, въпреки цялата мъка и тъга, облечена съм и в черно. Намерила съм стимул да продължа.

Духовният ми водач има много дълга пръчка и ми сочи някакъв много дълъг, извит, кафяв път и ме предупреждава, че ще е трудно. Пътя е планински, но се вижда целия до края как се вие. Тръгвам по него сама. Духовният ми водач става като светлина над мен. Страх ме е, но той ми казва, че всичко ще мине добре и че е за мое добро. Вървя по този път, минавам покрай черен, недействащ вулкан и мисля, че се изгубих. Облечена съм в стари, кафяви дрехи и съм мъж на около 40-45 години, много слаб, гърчав. И вървя, ама няма нищо около мен -  само този път и този вулкан. Искам да намеря някакво село или град. Болен съм. Много тежко дишам и като кашлям, изкашлям кръв. Чувствам, че имам някакво дете и много искам да го видя преди да умра, може би. Напуснал съм друго място, за да стигна до него. И вървя, вървя… Не стигам до детето. Виждам една змия и мисля, че съм умрял преди да стигна. Чувствам едно спокойствие, седнал съм на пътя и една змия се върти около мен и ми съска с езика. Но аз се чувствам спокоен, дори не се питам дали ще ме ухапе. Вече знам, че съм до тук. Вече са последните минути от живота ми. Аз си мисля за това детенце да е добре, обичам го и змията се увива около мен и ме стиска, и така умирам, предавам се.

Как се усеща смъртта?

Студено, много студено, изтръпнало ми е тялото. В началото ме е много страх - змията ме е ухапала по ръката и започвам да се треса от отровата, става ми много студено и после ми олеква. Душата ми излиза откъм гърдите като бяла светлина и горе ме чака моя водач. Той е точно над тялото и сме като две звезди. И той казва: „Отиваме си в къщи.” Става много светло, много бяло и отиваме на място, където има още много други като нас. Моят водач е много по-светъл, по-искрящ, аз съм по-бяла и съм като комета, имаме опашки. Има много други души и много добре се чувствам, много спокойно и виждам много познати, като семейство сродни души,  всички се познаваме и знаем кой какво е преживял, какъв му е бил животът, правим си шеги, смеем се. Моят Духовен водач ми казва: „Видя ли? Не беше страшно - умря.” Било е като урок за смъртта. Аз обаче не съм доволна как съм изживяла живота и му казвам, че искам да се върна и по друг начин да се развият нещата. Той казва, че няма проблем да си избера друг живот и да се върна пак.

Какъв живот си избираш?

Виждам как избирам майка си и баща си, избирам труден живот на цветнокожа, да ме тормозят като робиня и да умра много жестоко. Искам да се издигна, да науча повече неща и затова си избирам такъв живот. Душите от моята група знаят повече и аз се чувствам незнаеща, искам да науча повече. В този живот като цветнокожа страдам много, много рева, бият ме, много е гадно. Имам чувството, че след този живот съм научила пак някакъв урок. Научила съм се да понасям болка и духовно да се извисявам над физическата болка. След този живот се чувствам по-добре, но пак не съм доволна и пак искам повече. Духовният водач ми се смее и казва, че пак ще се преродя, докато науча, това което аз искам, а аз не мога да разбера какво е това, което искам. Виждам се горе и търся семейство и начин на живот… може би затова съм си избрала сегашното, но не ми дават информация, все едно я крият. Да, виждам, че съм си избрала този живот и някакъв урок ще има - Водачът ме предупреждава за нещо и аз въпреки това казвам, че го искам. Става дума за настоящия ми живот, защото виждам баща ми и майка ми и съм си го избрала заради баща ми.

Избор на настоящ живот

Виждам нещо подобно на маса и на нея много врати. Аз надниквам през тях, преминавам през четири варианта и си избирам този. Не ми казват защо го избирам него.

Мисия на живота

Все се опитвам да науча още нещо, да израсна, да бъда като другите над мен. Има нещо като йерархия: има по-горни души, по-долни, така като с цветове и на мен ми се иска да съм от най-висшите, но имам много, много да уча. Моят водач ми казва да не се отчайвам и че ако искам, ще постигна това и че с всеки живот се научава много и да съм много спокойна. Така, като съм до него, се чувствам много добре - все едно летя и в същото време знам, че трябва да се отделя от него, за да науча нови уроци.

При духовните лечители

Някаква искрящо зелена светлина и има много като дънери с най-различни светлини върху тях. Като нощ е… със звезди… спокойно е и аз съм седнала на един дънер, а срещу мен има една зелена светлина, която идва към мен и сякаш преминава през мен. Усещам я успокояващо - все едно съм имала някакви отворени рани и тя ги запечатва. Аз излизам цяла, чиста, спокойна като излекувана. Има и други цветове. Аз питам за друг цвят, но водачът ми казва, че сега съм готова само за зелено, а на мен ми харесва един син, един лилав и искам тях, а той ми казва: „Ще почакаш!” Зеленият цвят е свързан с чистота, с късмет, но на мен ми харесва синия, но водачът  казва: „Има време.” Излизаме от тази зала и съм много щастлива. Искала съм друго, но съм много щастлива с това, което съм получила. Много добре се чувствам, много добре!

Сега ме води към някаква светлина нагоре… Толкова е светло, че чак и той се заслепява. Вижда се, че е някой по-силен и по-мъдър от нас, знае повече, така на много високо е, много, много високо! Летим нагоре към него, приближаваме се , но не можем да го достигнем. Виждаме го, максимално близо стигаме и водачът ми го посочва да го видя. Казва ми да съм спокойна, да не изисквам твърде много от себе си, че всичко си има време. Направо ми се кара да се успокоя, защото много бързам - преди да им е дошло времето на нещата да се случат, аз искам да са се случили. Трябва да придобия търпение и да оставя нещата да се случват от само себе си тогава, когато им назрее моментът.

Приобщаване към Светлината

Чувствам се много лека и е много светло, топло.  Чувствам се спокойна. Приятно е много. Пак има вътре в мен като една топка, която трепти и нещо иска да постигне, но аз в момента съм много спокойна. Има неописуемо много светлина… нещо уникално е - все едно слънцето е застанало пред мен.

Сърдечен кристал

Това, което беше преди малко като топка! Има зъбчета като връхчета, продълговат е и е много бледо лилаво на цвят. Светлината около него го прави да изглежда кръгъл. Кристално лилав. Изпълвам се с топлина и спокойствие. Най-много топлина. Цялото това нервиране изчезва, когато го наблюдавам. И някаква любов изпитвам да си го пазя, много е хубав! Чак цялото ми тяло и всяка клетка се изпълва с любов!