Днес е денят, в който изпращаме Роси, която ни напусна съвсем неочаквано в нощта, предхождаща изгрева на Слънцето на първи юли. Изпитвам необходимост да напиша няколко думи… Дължа го на нея, а и на всички, които я познават, ценят и обичат. С Роси имахме една единствена среща – на 20 март тази година в София тя дойде при мен. Направи една много добра регресия… дори се бяхме уговорили да набере текста и да ми го изпрати, за да го публикувам.. Определено Роси нямаше вид на умиращ човек, през колкото и трудности да беше преминала, колкото и болка да беше натрупала в себе си… А имаше такава… Дори и Духовните лечители по време на самата регресия се опитаха да извлекат болката от нея под формата на „продълговато топче, белезникаво на цвят”, което те извадиха с лъч светлина от „сърцето, тимуса, духовното сърце, защото има много болка там… Много ме боли там!... Там се освободи място – все едно операция ми направиха и сега зашиват нещо. Много интересно! И го загряват… Чувствам лекота, освобождение някакво… Дишам много леко… Много им благодаря!” В крайна сметка, след като приключихме регресията, Роси си тръгна много щастлива, озарена, сияеща, дълбоко благодарна… Бързаше да отиде при своите приятелки в планината и да сподели преживяването си… И изобщо не сме предполагали, че това ще бъде последната ни среща в тези тела… Още повече, че когато я попитах къде се вижда след три години, тя вярваше, че ще се сбъдне една нейна голяма мечта – че ще бъде на Рилци при Иван и Камелия: „Ще сеем лимец, ще раздаваме... Това ще стане!” Истината е, че дълбоко в себе си, въпреки че Роси участваше в различни акции на Зеления отбор на Калин, тя се чувстваше някак самотна и изолирана, като в един минал живот, за който се възстанови спомен. В него тя е мъж, който успява да се спаси, след като селището, в което е живеел, е нападнато и опожарено, а хората са изклани. Избягва в планината, където живее като отшелник. Това й беше едно от прозренията по време на регресията – че не случайно е израснала при такива условия в настоящия живот (майка й е починала, когато Роси е била на три години, и се е наложило да израсне по детски домове). Целта на всичко това е била да се приобщи към хората.. да се научи да се свързва с тях, но самата тя осъзна, че не е успяла да се справи с тази задача. Осъзна и връзката си със своя син и защо сега е необходимо така да полага грижи за него – в предишен живот не е успяла да опази живота му. Била му е майка, а той почти бебе, което тя е носила на ръце. Решила е да премине през една река, но се хлъзга по камъните, пада, изтърва детето, водата го отнася и то се удавя. Сега трябва „да му дам всичко, от което има нужда, и да изкупя пред тази душа вината си.” За родителите си в настоящия живот Роси казва: „Обичали са се много, много! Не съм дошла току така – аз съм дете на любовта!” Душата й се въплъщава с радост, че я искат. „Търсила съм родители, които се обичат… които ме искат.” „Много красиво, светло, чисто място… Невероятно спокойствие, хармония и мир! Като високо място в планината… Има водопади… Много е красиво… райско място! Несравнимо е! Има птици, има пеперуди… светлина има, топлина.. Много красиво, чисто..” – така описва мястото в духовния свят, откъдето е дошла душата й… и към което може би сега отново се е устремила, привлечена от магнетизма му. Там е нейната група от сродни души, която тя видя като осем беловласи, мъдри старци, с бели бради, бели дрехи и боси. Каза, че основната задача на групата е да работят за мира и хармонията, а конкретната задача на Роси, мисията на нейния живот е: „Да запълвам пространството с хармония и любов.” Тя чак не можеше да повярва… Толкова нереално й звучеше това, което й казаха Старците. На въпроса: „Върху какво трябва да работиш, за да изпълниш своето предназначение?”, тя отговори: „Да се науча да обичам… да обичам всички! И да пъддържам връзка с тях – с групата сродни души, с Духовния водач…” В този момент се появи някак отгоре, целият в светлина, Учителят Дънов… „много благ, много благ”…, който я успокоява, че всичко е наред и й дава някаква защита… „пълно приемане… много хубаво!... Много, много, много любов! Просто ми казва: Всичко е наред! Продължавай, продължавай нататък!” След това я води при Първоизточника, а тя го описа по следния начин: „Прегръщаме ме като някакво малко бебе и излитаме към някакво Слънце… към Светлина…” (Дълбока въздишка) „Няма по-хубаво място от това! Блаженство, екстаз някакъв… Не мога да го опиша… Много е хубаво… Много, много! То се чувства това… Все едно те окъпват в любов… И това трябва аз да сваля на Земята… Сега го разбирам… Част от това да сваля на Земята! То е толкова безусловно Това… Светлина навсякъде се разлива… И няма въпроси към никого… Пълно приемане е Това! Горещо благодаря!(Сълзи) „Все съм си мислила какво е Божията любов… То е като ядрен взрив на Любов… Не мога да го опиша… Просто покрива всичко… Много съм благодарна!… Винаги съм питала какво е безусловната Любов… Сега разбрах!” След това Роси видя и сърдечния си кристал: „С лилави пламъци, конусовидно… Нещо прозрачно, кристално, но с лилави пламъци отвътре, които играят… живи са… Когато го съзерцавам, се изпълвам с чистота.” Когато я попитах за името на душата, тя каза: „Имам две имена. Първото е ЛЕЯ, а второто МАД. ЛЕЯ е свързано с високо, светло, чисто… А МАД… показва ми се орел, който се рее в небето. Да гледам от височината на орела на всичко дребно от ежедневието. Учителят Дънов ми показва с лявата си ръка планини, високи върхове.. Да гледам отвисоко… Да, разбрах го, защото понякога изпадам в такива дребни подробности и потъвам… потъвам… А той ми показва отвисоко – да имам поглед отвисоко като орела. Учителят ме гледа с такава блага усмивка… и ми се усмихва толкова… и ме прегръща… прегръща… Благодаря, безкрайно благодаря!”

Няколко дни след регресията Роси ми написа: „Привет, Борислав, имах най-невероятния ден в моя живот, благодаря ти най-най сърдечно! :) Толкова цялостна не съм се чувствала през целия си живот, така силна и уверена! Желая ти ползотворна работа и искам само да ти кажа, че си докоснат от Бога - това е благословение, което правиш за нас! Толкова съм различна, не мога да се позная, промених се към добро и ти ми помогна за това!”

Ето такава светла душа е Роси, която побърза да отлети към своята духовна родина, но остави своя светъл отпечатък дълбоко в нас… светъл отпечатък, по който ще я разпознаем, макар и в друго тяло… тогава, когато се срещнем отново. Нека да я запомним като дете на любовта! Светъл да е пътят ти, Роси… Знам, че ще е така!

С-БОГ-ОМ!