Още в самото начало Ели влиза в сцена от свой минал живот, в който вижда себе си като млада, влюбена мома, която на горска полянка чака своя възлюбен. Но не идва той, а идват други. За нея те са разбойници.

Ели: С мустаци са. Страх ме е! (Почва да диша учестено – бел. на Б.) Няма да ми направят нещо хубаво. Не знам дали той ме е излъгал… Аз ли се подведох? Не искам да съм там!

Борислав: Колко са тези разбойници?

Ели: Трима. Искам да избягам, обаче не мога да мръдна. Ръцете ми са вързани. Не знам защо го няма. Искам да дойде да ме спаси. (Плаче – бел. на Б.)

Борислав: Успокой се и ми кажи какво се случва.

Ели: Ами те ме изнасилват.

Борислав: Ти познаваш ли някоя от тези души да присъства в настоящия ти живот?

Ели: Мъжа ми.

Борислав: Да видим какво се случва, след като те изнасилват.

Ели: Аз като че ли направо откачам… Не съм на себе си. Не мога да живея повече. Скачам от една скала. Аз си мисля, че ме е предал този, когато съм чакала.

Борислав: Как изглежда той? Носи ли ти усещането за някого, когото познаваш?

Ели: Не мога да видя лицето му. С калпак е. Излиза ми едно име на човек, когато познавам, но в този живот не ми е изобщо близък… Напротив!

Борислав: А тогава какво се е случило? Защо не е дошъл на тази среща в гората?

Ели: Предал ме е. Аз съм някаква наивна, глупава, подведена… Подвела съм се. Виждам, че те му плащат.

Борислав: След това ти отиваш и скачаш от тази висока скала… и какво се случва с теб?

Ели: Умирам… Някой ми казва, че трябва да съм наказана.

Борислав: Къде е това? Кой ти го казва?

Ели: Аз си го казвам.

Борислав: А къде отива душата ти, след като напуска тялото ти?

Ели: В момента усещам ръцете ми като заковани.

Борислав: Каква е причината за това усещане?

Ели: Не съм свободна. (Въздиша дълбоко – бел. на Б.) Студено ми е. Виждам светлина, обаче в същото време не мога да отида до нея. Нещо ми държи все едно ръцете… Сякаш нещо лошо ме дърпа назад.

Борислав: А прави ли се обсъждане на твоя изминал земен живот?

Ели: Имам лошо желание. Искам да се върна и да си отмъстя… Не може така да останат нещата! Много голям гняв имам!

Борислав: Придвижи се малко напред във времето, да видим какво се случва?

Ели: Ми сякаш влизам в някой… влизам в някой мъж… и ги убивам. Не се раждам, а се вселявам… обсебвам го.

Борислав: Как става обсебването?

Ели: То е като гняв… Толкова си гневен, че влизаш в гнева на някой друг. Влиза гневът и сякаш не си чувстваш краката. В смисъл… действията ти вече не са от тебе… от някой друг са. И се водиш от този гняв.

Борислав: А защо точно този мъж избра да обсебиш?

Ели: Защото той е много гневен. Много студено е там… Там няма никаква топлина. Много е студено и е празно. И ръцете ми още ги усещам много сковани… и краката.

Борислав: И след като извършваш това отмъщение, как се чувстваш – има ли някаква промяна в теб?

Ели: Излизам и сега трябва да съм наказана, защото не трябваше това да го правя… Не трябваше! В момента чувствам най-долната част на корема… най-долната чакра… Сега просто трябва да си понеса наказанието.

Борислав: Какво ще ти бъде наказанието и кой те наказва всъщност?

Ели: Виждам някакъв мъж… такъв възрастен… старец… като сив. Сега съм смирена и ръцете ми все едно са вързани. На някакво много горещо място… червено, огнено. Чакам.

Борислав: Какво е чувството, което те изпълва?

Ели: Съжалавям за това, което съм извършила… И сега другият човек… пак е възрастен и с бяла брада… Казват ми, че е Дънов.

Борислав: А имаш ли чувството, че някой от тези двамата е твоят духовен водач?

Ели: Да… Дънов. Там вече отиваме към светлината. А другият ме заведе на червеното място, където трябваше да седя, за да си изкупя грешката.

Борислав: И там, като седеше, какво беше усещането?

Ели: Не мога точно физически… Виждам, че другите ги боли, че им е гадно… Аз само съм се фокусирала върху това, че съм направила грешка и знам, че трябва да я изкупя.

Борислав: И има ли необходимия ефект това наказание, което ти е наложено?

Ели: Някак си за мен не е като на останалите… В смисъл, че много бързо си тръгнах оттам. Този другият (Дънов) дойде и ме взе оттам. Много малко стоях там. Аз вече, отивайки, знаех, че съм направила грешка.

Борислав: Имаше ли в теб чувство на покаяние, на разкаяние за това, което си направила?

Ели: Да.

Борислав: Да видим след това Учителят Дънов къде те води?

Ели: Отиваме си у Дома.

Борислав: Къде е това у Дома?

Ели: Бяло, светло… едно голямо… като на облаци. Голяма маса. И отиваме там. Някак си… усещането е, че не съм кой да е.

Борислав: Защо имаш такова усещане?

Ели: Аз съм нещо студено… като много светло лилавосиньо. Нещо старо. Студено… много студено!

Борислав: Откъде идва това усещане и какво ще рече то?

Ели: Чисто и кристално… като кристал.

Борислав: Всъщност… я виж как изглежда твоя сърдечен кристал – твоята най-вътрешна и съкровена същност… проекция на душата ти.

Ели: Синьо-лилаво… формата е с много остри върхове като снежинка… с много ъгли. Яснота. Кристална яснота! Няма емоция. Има само знание. Всичко е ясно.

Борислав: Тази яснота се оказва основна характеристика на твоята душевна същност. И винаги, когато си близо до собствената си същност, ти ще имаш това усещане за кристална яснота! Сега да помолим Учителя Дънов да те заведе в духовната библиотека, където е книгата на твоя живот. Когато стигнете там, искам да ми опишеш това, което се разкрива пред теб.

Ели: Тя е една много дебела книга – рубинена… лилаво-червена.

Борислав: Сега да помолим Учителя Дънов да отгърне книгата на твоя живот на избрано от него място, а ти ми опиши къде се озоваваш и какво се случва.

Ели: Сега отварям… Виждам я страницата. Но усещането е като че ли не съм аз… Губя се. Супер голяма неориентация! Не знам къде съм. Постоянно съм объркана… Постоянно съм някаква изгубена.

Борислав: Защо? Откъде идва това усещане за изгубеност, за обърканост?

Ели: Не знам коя съм… Все едно съм се менила няколко пъти и нямам стабилност… Не знам коя съм.

Борислав: А Учителят Дънов към какво те насочва?

Ели: Че не трябва да се страхувам… Че нося същността на живота… Че това е любовта.

Борислав: Друго какво чувстваш и осъзнаваш… там… пред книгата на твоя живот?

Ели: Че преди все са ме наранявали… точно чрез любовта…  чрез тая… с мъже.

Борислав: И как ти се е отразило това?

Ели: Затварям се… Затварям се…

Борислав: А какво трябва да осъзнаеш във връзка с всичко това?

Ели: Виждам се като жена… пък… която има много способности. Но пак заради любов към мъж е… предадена. Обявена съм за вещица.

Борислав: А защо заради любов към мъж?

Ели: Защото съм му казала за моите способности. Правя отвари… Бъркам нещо. Не трябва да се доверявам на хората.

Борислав: Този мъж… тази душа присъства ли в настоящия ти живот?

Ели: Да, една моя много близка приятелка. Аз много й се доверявам. Не трябва на глас да казвам… В момента ме стяга гърлото.

Борислав: И какво се е случило тогава с теб, след като си била обявена за вещица?

Ели: Клада виждам… Чувствам се изоставена… И от Силите, които… също… Всичко, в което съм вярвала.

Борислав: Какъв е бил урокът? Какво е трябвало да научиш чрез това преживяване?

Ели: Че не трябва да се говори… Че каквито и способности да има човек… всичко, което му се е случило в емоционален план, в духовен… не трябва да се говори. Стяга ме гърлото – трябва да мълча! Всичко се разваля от говоренето, от думите.

Борислав: А какъв е бил урокът ти от оня минал живот, в който си била изнасилена?

Ели: Да не се доверявам на хората. Не, не, не… не е доверието!

Борислав: А какъв е урокът?

Ели: Да продължа напред. Не е трябвало да се убивам! Трябва по някакъв начин да стана силна… да се каля! Нещо е свързано с женствеността… Може би съм била много като кокетна, предизвикателна… Като се върна там само обвинения… Обвиненията са към мен – че тоя живот не съм го направила както трябва. Че първо съм тръгнала да търся плътското… да търся мъж. После, след като това е станало, е трябвало да тръгна по духовния път. Трябвало е да разбера, че нещата не се ръководят от тялото, а същността… По някакъв начин да тръгна към духовното. Не съм била толкова силна. Не съм намерила пътя. По-лесно е било да го приключа. И съм се поддала на гнева.

Борислав: Нека Учителят Дънов да ти припомни сцената в духовния свят, когато си си избрала тяло и вариант за настоящия живот.

Ели: Ами някак си аз си го избирам.

Борислав: Ама имала ли си избор – да са ти били предложени няколко варианта и ти да си избереш един от тях?

Ели: По-скоро нещо от рода на… аз сама разсъждавам, че трябва да си избирам живота… Какъв да е – аз сама го избирам.

Борислав: Всякакъв живот ли можеш да си избереш или си ограничена… и някой не ти ли помага да направиш този избор?

Ели: На масата сме. Виждам и Учителя… Сякаш има и други, но той е до мене там… Говори, гледаме книгата… Желанието е от моя страна. В смисъл – когато съм в това кристално съзнание – синьото, студеното… нямам емоция, нямам нищо… Там съм наясно, че аз трябва да се уча на любов. А когато съм в другото състояние, усещам блаженството, усещам любовта и комуникацията с другите… Като че ли аз не съм като тях. От една страна, хем съм като тях, хем не съм. Усещам това, че ми е много хубаво… Едно такова като дете – не ща да ходя, защото знам, че долу няма да е много приятно… Тука ми е хубаво! Обаче когато съм с това кристалното съзнание, аз съм наясно, че аз не мога да съществувам в тоя вариант. Аз не мога да съм при тях в тоя, студения вариант.

Борислав: А как можеш да стоплиш тази кристална същност?

Ели: Само чрез любов и то божествената! Никаква друга!

Борислав: И за да постигнеш това затопляне, какво се иска от теб?

Ели: Аз трябва да стана проводник на тази енергия… на тази любов. Аз просто трябва да стана проводник и най-вече чрез ръцете.

Борислав: Усещаш ли в ръцете ти да има някаква по-специфична сила, енергия?

Ели: Да… В момента – да.

Борислав: А защо си се спряла точно на това тяло? Какво ти дава то?

Ели: Защото… то е пак същото като при онази жена. Има всички дадености да е женско, но аз трябва да избера другата любов. Имам го и другия път - трябва да развивам жената, но не материалната жена, а женската енергия на създаване.

Борислав: Друго какво трябва да осъзнаеш за настоящето си земно въплъщение, което е важно за теб? Какво се иска от теб? Защо си тук?

Ели:  Да създавам.

Борислав: Какво да създаваш? Как да създаваш?

Ели: Красота с ръцете си.

Борислав: Я да видим какво трябва да е твоето истинско призвание в живота… Какво е това, с което трябва да се занимаваш, което хем ще е полезно за хората, хем ще ти носи душевно удовлетворение.

Ели: Разпръскване на това знание.

Борислав: А каква е подходящата за това форма, която трябва да намериш или да приложиш?

Ели: Всичко с ръце… С много енергия в ръцете. Това с кристалното знание, което го нося, трябва да го съчетая с тая любов. Двете неща трябва да ги съчетая и да ги предам. Само едното не става.

Борислав: Каква е причината да ви срещнат в настоящия живот с твоя съпруг?

Ели: Той е кристалното знание. Там е яснотата. Но я няма любовта. Трябва да му простя. Смирение се иска от мен.

Борислав: Сега да помолим Учителя Дънов да ти разкрие тайната за душите близнаци.

Ели: Виждам нещо, което… сякаш изскачат като… една жълта светлина като… метеорити.

Борислав: Откъде изскачат?

Ели: От нещо жълто такова… като слънце. Обаче аз не съм оттам. Няма как да имам душа – близнак. Аз съм кристална някаква… синя…

Борислав: Оказва се, че не всички души имат близнаци. Да видим какъв е източникът на тези души, които нямат близнаци… както е твоята душа. Откъде произлиза тя?

Ели: Ами пак едно такова сияние, но не е жълто, а бяло-синкаво.

Борислав: И от него излизат една по една душите, а от другия по двойки – така ли?

Ели: Да… Там излизат като ангели. Исус Христос е там – в бяло-синкавото сияние. Виждам го. Той е излязъл оттам.

Борислав: И твоята душа ли е излязла оттам?

Ели: Да.

Борислав: А от другия източник душите излизат две по две – така ли?

Ели: Не мога точно да видя, но излизат по много… Изстрелват се.

Борислав: Защо се наричат „души близнаци”?

Ели: Излизат от едно и имат една и съща чувствителност. Като една капка да я разделиш на две – съдържанието е едно и също. Обаче както като пуснеш капката минава по различен път и се деформира… така и те. Всеки си има отделен път. Но самата чувствителност е една и съща.

Борислав: И като се срещнат на земята, какво се случва?

Ели: Те са си огледало. Просто може едната да се огледа в другата, ако нещо не й е ясно… по-ясно се виждаш в огледалото. Просто по-добре се виждаш. Ако двете капки са пред една и съща ситуация, реаграт по един и същи начин. Едната може да не си дава сметка, но вижда другия. И могат да си помагат по този начин.

Борислав: А каква е разликата между тези души, които имат душа близнак и тези души, като твоята, които нямат?

Ели: „Лечебни” ми излиза. Единичните души със синьо-бяло сияние могат да лекуват… като апостолите. Там го няма това усещане за блаженство, любов… Там е чисто. Няма усещане… Там е само една кристална яснота… съзнание.

Борислав: Но в същото време ти трябва да се учиш на любов… Да затоплиш тази кристална, студена яснота – така ли?

Ели: Да, това е… да… в смисъл… аз виждам… Това е ясното виждане на хората… И въпреки това трябва да ги обичам!

Борислав: Въпреки че виждаш техните слабости, недостатъци… трябва да ги обичаш – така ли?

Ели: Да, аз знам… аз просто знам, че са си на пътя и че те са си в роля… и че са там заради нещо си и дори някой да е лош  и да постъпва неправилно… в смисъл че… той трябва да е там и трябва да направи това, за да мине. Обаче аз трябва да направя някаква симбиоза от това знание, което го имам… и да ги обичам. Това е смисълът… Това е смисълът… на живота! Това е двете да се слеят – съзнанието с любовта, т. е. материята с духовното – това е нещото, което трябва да стане! Да не са отделни двете неща… Това трябва да се слее в едно! Да няма отричане на едното от другото. Това е същността на всичко! Това е смисълът на живота! Това е!

Борислав: А защо Учителят Дънов те срещна с мен?

Ели: (Смее се – бел. на Б.) Защото си му ученик и чрез тебе наставлява. Ние май се познаваме от друго място. Виждам мъж и жена, които са заедно. Много е далеч във времето, но пък е много хубаво. В някаква пещера. (Смее се – бел. на Б.) В момента там ги виждам мъжа и жената.

Борислав: Нещо друго трябва ли да видиш, да почувстваш и да осъзнаеш за тези отношения?

Ели: Изоставяне… Аз съм го възприела като изоставяне. Мъжът отива някъде и повече не се връща. Може да е умрял. Не знам. Но пък аз се чувствам изоставена. Ох… и лявата ми ръка… нещо се стегна… Ааа! Ох.. Ооох!

Борислав: Какво стои зад това усещане?

Ели: Като чупене е… Все едно някой я чупи. Ох! Не, животно… животно ме напада. Изяжда ми ръката. Оооох! Тигър… Тогава приключва живота ми, но ми остава болката в ръката. Ох!

Борислав: И тогава си останала с усещането, че съм те изоставил, а всъщност аз съм излязъл и не ме е имало, когато тигърът те напада…

Ели: Да.

Борислав: Как изглежда твоето животно тотем?

Ели: Тигър и змия ми излиза. А мен много ме е страх от змии. Много! Ъъъъ! (Потреперва – бел. на Б.)

Борислав: Защо се страхуваш от змии?

Ели: Защото те задушават и са хлъзгави, променливи и могат да те хипнотизират… и да те убият.

Борислав: Вглеждайки се в образа на змията, какво осъзнаваш за себе си?

Ели: В момента виждам… не знам защо… като хипнотизатор. Змията… като я погледнеш в очите… тя може да те отведе на други места. Всъщност… сега ми излиза малкия принц – не е ли това смисълът? Че змията го отвежда на други места… Всъщност това е змията. Аз се страхувам, че мога да ходя на различни места. А сега осъзнавам, че това вероятно би ми донесло полза да ходя на други места. Но трябва да избирам да ходя само на светлите места… защото има и други… понеже съм ходила.

Борислав: А когато се вгледаш в тигъра, какво осъзнаваш за себе си?

Ели: Нападението, хищничеството, гневът е там… гневът готов да разкъса всеки, който го предизвиква по някакъв начин… и най-вече жертвите – те са най-лесната плячка.

Борислав: Т. е. какво те кара да разбереш за себе си образът на тигъра?

Ели: Там няма любов… има само… Нещата са такива… В смисъл – това е кристалното знание. Това е – нещата се случват, защото трябва да се случат. Хищникът изяжда жертвата – това е!

Борислав: А ти трябва ли да бъдеш в живота като този тигър… хищник?

Ели: Да, но без гняв. Когато съм в кристалното знание, това трябва да е пътят, защото има неща, които са предопределени да бъдат… независимо дали са хубави, или не.

Борислав: А би ли трябвало да бъдеш в живота като змията?

Ели: Да… Тя ми помага да видя по-ясно картинката отгоре.

Следва приключване на регресията.