Точно преди 30 години на днешния ден се случи нещо много специално! Беше наистина необикновен ден, в който сякаш Небесата се отвориха и изляха милосттта си върху нас. Сляха се земно и небесно, човешко и божествено, а невидимото стана видимо. Очите ни, широко отворени от възбуда, възхищение и благоговение, в този момент бяха станали наистина зрящи. По-долу в откъса от книгата „Към Извора на Любовта – пътят на един мистик“ споделям само увертюрата към това, което се случи вечерта и в което, освен мен, още седем приятели (Огнян Николов, Майа, Мима, Паро, брат му Георги, Момчил и синът му Влади), се озоваха и преживяха една необикновена Реалност. Това беше определено един от онези Дни, след които вече нищо не може да бъде същото – ДЪЛБОКО ТРАНСФОРМИРАЩ ДЕН!

20 август 1988 г.

С близки приятели бях на палатков лагер на Седемте рилски езера. След обяд отидох в палатката си и легнах за релаксация. След като се отпуснах добре и бях на ръба между будно и сънно състояние на съзнанието, получих видение как Учителят Петър Дънов идва при мен и ме прегръща. Това, което последва, беше някаква неописуема Реалност. Слях се с Потока на съществуването и преживях Единството на всичко съществуващо. Беше възхитително! Не исках да запазя само за себе си това благословено преживяване. Исках да го споделя с хората около мен. Те го заслужаваха. Всъщност, в този момент всеки го заслужаваше. Затова – безкрайно щастлив и блажен – прегръщах и целувах всекиго, когото срещнех по пътя си. По-късно написах и кратък медитативен текст, в който се опитах да дам израз на преживяването си:

Аз съм всепроникващият Живот.

Аз съм всепроникващото Съзнание.

Всяко същество е клетка от моето тяло.

Всяко същество е едно мое дихание.

Всяко същество е едно мое чувство.

Всяко същество е една моя мисъл.

Всяко същество е един мой живот.

Аз съм безсмъртен,

защото живея чрез всички същества.

И наранил някого – наранявам себе си.

Помогнал на някого – помагам на себе си.

Един съм Аз навсякъде.

Един съм Аз във всичко.

Всепроникващ Живот.

Всепроникващо Съзнание.

Необятна Любов.

Блаженство!

Ето думите, с които съм отбелязал това изключително преживяване в дневника си: “След като ме прегърна Учителят, почувствах едно безгранично, необятно, безмерно блаженство. Не мислех нищо. Само и просто живеех. Животът не се състои в умуването. Животът е непосредствено преживяване на нещата. Да си щастлив, не означава да размишляваш върху щастието, а да го почувстваш, да го преживееш непосредствено.Така е и с Бога. Той не може да се познае с четене на книги и с умуване. За да познаеш Бога, е необходимо да го преживееш! Благодаря ти, Господи, Учителю мой, за всичко, което правиш за пробуждането и издигането на душата ми!"

И сега като водещ регресии и оцялостявания се опитвам да предам на тези, които ми се доверяват и са отворени за мен, това, което тогава получих...