Борислав: Коридор с 4 врати вдясно и 4 врати вляво.  Визуализирай този коридор и ми го опиши, как го виждаш?

Нели: Слязох по стълбите в този коридор.

Борислав: Така, той как изглежда?

Нели: Вратите бяха кафяви, когато ги гледах от стълбите, като слизах.

Борислав: А като слезе?

Нели: Като слязох вратите светнаха и станаха бели, ама...., ефирни такива.....

Борислав: Зад всяка врата те чака едно поле на съзнание. Отляво, първата врата е полето на подсъзнанието, втората врата  е на лично несъзнаваното,  третата  врата – на колективно несъзнаваното, четвъртата врата - на космическото несъзнавано. Отдясно вратите са: първата врата е надсъзнанието, втората врата – личното свръхсъзнание, третата врата – колективното свръхсъзнание и четвъртата врата – космичното свръхсъзнание. Сега първата врата, която трябва да отвориш и да влезеш през нея в света на подсъзнанието е първата врата във  вляво. Пристъпи към нея, отвори я и влез в света на подсъзнанието да видим какво те чака там? Къде се озоваваш, когато отвориш тази първа врата?

Нели: В едно помещение с малък прозорец. От малкия прозорец струи светлина, и има зеленина, примерно като някакво увивно, като бръшляна.

Борислав: Даа. И да видим как се разгръща визията ти, картината. Какво трябва да видиш в света на подсъзнанието, което е важно за теб?

Нели: Прозорецът беше висок горе, долния ръб му слиза надолу, в посока към пода и се увеличава. И се вижда море. Видя се хоризонта и морето.

Б: Така. И след това какво се случва? Как се разгръща тази картина от света на подсъзнанието?

Нели: Озовавам се на ръба, на линията между сушата и водата. Морето не е бурно, но незнайно как пръски ме пръскат и ми действат освежаващо.

Борислав: Дааа. А ти там как изглеждаш, каква е твоята визия, ако си погледнеш образа все едно го виждаш в огледало отразен, как изглеждаш ?

Нели: Някак си по-олекотена, не толкова физическа... матово, матово-бяла.

Борислав: А с какво усещане си там, в този свят на подсъзнанието?

Нели: Уютно ми е.

Борислав: Така. Я сега да видим твоя духовен водач какво иска да ти разкрие от света на подсъзнанието, към какво иска да насочи той твоето внимание, а ти ми опиши това, което виждаш и чувстваш да се случва?

Нели: Насочи ме да погледна нагоре. Видях една птица в полет..... Бяла птица.

Борислав: Да видим защо те насочи към нея?

Нели: Напомня ми, че трябва сама да си махам оковите, т.е. да изхвърля мисълта, че не мога да летя. Затова беше образа на птицата.

Борислав: Добре, а твоят духовен водач сега как ти се явява –  в какъв образ, в какъв вид?

Нели: Не ми се явява като човешки образ, а като.... като една светлина - прозрачна, прозрачна, прозрачна, докато аз самата изглеждам матова, бяла светлина, тази е прозрачна като....

Борислав: Т.е. твоята светлина е по-плътна от неговата , така ли?

Нели: Да, да, да.

Борислав: А тази светлина, твоят духовен водач какво още иска да осветли от света на твоето подсъзнание?

(Пауза)

Борислав: Какво се случва сега?

Нели: Някакви същности......, започнаха един танц...., първо пред мен, след това около мен.

Борислав: Но какви са тези същности, как изглеждат те?

Нели: Пак като светлина, но като...., все едно като едно перце от птица -  такава форма, танцуват, реят се....

Борислав: Около теб, така ли?

Нели: Първоначално само пред мен, а след това около мен изцяло....

Борислав: И това как те кара да се чувстваш?

Нели: Прекрасно... Чувствам топлина и светлина да се разливат в мен.....

Борислав: Има ли там, в света на подсъзнието нещо друго, което е важно и съществено за теб и трябва да видиш, да почувстваш и да осъзнаеш?

Нели: Чувствам тялото си разтворено в......  няма околно, няма..., чувствам се като разтворена с  изключение на главата, усещам си тила, другите части  на тялото са все едно захар в чаша вода.

Борислав: А има ли някакъв проблем, в твоето подсъзнание, който се нуждае от разрешение?

Нели: Явно ми се обясни, че тази тежест в тила е....., показва, че си вдигам високо летвата, все искам аз да измисля това, което....., когато имам проблем - да го измисля да го разреша, да го разнищя.

Борислав: А всъщност какъв трябва да бъде твоя подход?

Нели: Моя подход трябва да бъде.... да се оставя съвсем на...., казва ми се, че съм достатъчно събудена, за да продължа да буксувам в сферата на логиката....., и че много добре знам, че тъй или иначе мислите....., достатъчно добре улавям правата мисъл, трябва да се отърва от съмненията ....., и тогава ще изчезне......

Борислав: Я да видим тогава какво ще се случи – виж и почувствай?

Нели: Тази тежест от тила, почувствах как, като някакво сиво рошаво кълбо се насочи да излиза през темето ми нагоре.

Борислав: И това до каква промяна води в теб?

Нели: До олекване на главата ....., но не съвсем.

Борислав:  Има ли нещо друго, което е необходимо да се направи в случая или?

Нели: Една прахосмукачка ми се показва.

Борислав: И какво се случва?

Нели: Ами, оказва се, че не всичко е обло, има ръбчета, има ъгълчета.....

Борислав: И тази прахосмукачка какво прави?

Нели: Напомня ми се да извадя този накрайник, който е като дюза, за да проникна в тези ъгълчета, ръбчета, да ги изчистя и тях.

Борислав: Я  го направи, да видим ...... какво се случва тогава?... И какъв е ефектът от този процес?

Нели: Прахосмукачката се превърна в едно...... пухкаво, синьо кълбо, такова...... все едно ...... дето на пръчка чистят паяжини ........

Борислав: Да, ама светло или тъмно синьо?

Нели: Светло, лазурно синьо, ярко синьо и това кълбо се смее......, и върти се, върти се във всички посоки.

Борислав: А това как ти се отразява на теб?

Нели: Освежаващо.

Борислав: Добре, като завърши процесът ми кажи... или ако има някакви промени -  също.

Нели: Кълбото изсветля, то си променя  цвета.

Борислав: А ти какво усещаш да се случва в теб?

Нели: На места...., на места усещам точково като бучване, като болка, слабо, но боцване  на най-различни места така пространствено, сферично....

Борислав: И защо се случва това, какъв е смисълът от това?

Нели: Смисълът е, че..... най–твърдите частици от моето задръстване, са били по-  вкоренени.

Борислав: И оттам идва тази лека болчица.

Нели: И оттам идва тази лека болка. Все едно като си вадиш трън от пръста.

Борислав: Да, да, да ..... И завърши ли процесът на изчистване на твоето подсъзнание?

Нели: Мисля че не съвсем. Изпитах нужда да го изплакна с вода.

Борислав: Добре, направи го.

Нели: Трябва  да изскочи под налягане като китовете, като гейзерите на  китовете.

Борислав: И сега как са нещата?

Нели: Поолекна ми, но ми се казва, че този процес трябва и друг път да го правя, докато стане....., докато отпадне тази необходимост да се чистя.

Борислав: Да се чисти повече... Добре. Може вече да излизаме от света на подсъзнанието и да влезем отново в коридора, а след това се насочи към втората врата, вратата на личното несъзнавано. Когато я отвориш, ти ще влезеш в света на личното несъзнавано и ще ми опишеш къде се озоваваш, какво виждаш и чувстваш?

Нели: Като приближих тая врата, тя светна в жълто.... Вече не съм както при първата врата - да вляза в помещение, аз съм в пространство такова, което не може да го оприличиш... няма такива граници.

Борислав: И да видим там, в това пространство какво привлича вниманието ти?

Нели: Зелена трева, високи, високи треви зелени....

Борислав: Колко високи? Докъде ти  стига примерно?

Нели: Някъде до гърдите.

Борислав: Давай да видим защо я виждаш тази зелена трева? Как се разгръща визията ти?

Нели: Но тя не е такава трева да я пипнеш, да я скъсаш, тя пак е ефирна. Първоначално я видях така отстрани, като че ли я приближавам... Тя е такава, вълнуваща се трева и ме покани да вляза, да я посетя.

Борислав: Така... и влизаш в нея... И какво се случва? Защо те покани да влезеш в нея?

Нели: Засветих като изумруд, като изумрудено зелено...

Борислав: Т.е. твоят цвят като на тревата ли е или тя е малко по-различен цвят?

Нели: Тя е по-мека, а пък аз съм по... по-светеща. Тя е по-матова, а пък аз съм по- искряща. Има известни граници между мен и тревата, въпреки че нали не е така, нито аз съм така физически оформена, нито тревата е така физически оформена.

Борислав: Но каква работа имаш там в света на личното несъзнавано, нещо което да спомогне твоя процес на оцялостяване?

Нели: Тук се чувствам по в свои води.

Борислав: Каква е причината да се чувстваш по в свои води?

Нели: Ами, това че в ежедневието любимите ми часове – много рано сутрин и вечер, са ми специалните часове. Има дни, в които – особено сутрешните ми специални часове, когато не мисля за материалното, ми се иска понякога да ги продължа до вечерта.

Борислав: А каква връзка има това с това твое посещение на света на личното несъзнавано, това, което виждаш и чувстваш в момента?

Нели: Чувствам, че не стъпвам, а някак си... сякаш плувам в тая трева.

Борислав: Т.е. какво трябва да осъзнаеш там, в света на личното несъзнавано?

Нели: Че не трябва толкова да се впечатлявам и да страдам, като сгреша. И да не изпитвам толкова страх от това... да не би да сгреша. В тази област, в която навлязох, се вижда, че всичко ми е наред.

Борислав: Добре. Има ли там нещо друго, което е важно и съществено и трябва да го видиш, да го почувстваш и да го осъзнаеш?

Нели: Нещо се освободи в мен и се отделих нагоре от тая трева. И моите цветове започнаха да се сменят, да преливат в цветовете на дъгата, да се сменят и ....

Борислав: И всичко това как чувстваш да ти се отразява на теб?

Нели: Много прекрасно - не се рея, а се движа насочено към едно Слънце, но не както го виждаме тука, от земята Слънцето.

Борислав: А как се вижда?

Нели: Ами просто то заема... започна да заема всичко.

Борислав: А ти къде си в цялата тази...?

Нели: Аз съм влязла, влязла съм в него, затова просто го виждам навсякъде около себе си.

Борислав: И какво прозрение те връхлита, изпитвайки всичко това?

Нели: „Вяра, Надежда и Любов” – изникнаха ми тези думи.

Борислав: Добре. А има ли нещо там в света на твоето лично несъзнавано, което се нуждае от лечение?

Нели: Нямам такова усещане.

Борислав: Добре.

Нели: Всичко... прозрачна съм. Вглеждам се... и съм прозрачна.

Борислав: Там всичко е чисто?

Нели: Всичко е чисто и светло.

Борислав: В такъв случай може да напускаме света на твоето лично несъзнавано, отново се озоваваме в коридора и пристъпваме към третата врата вляво в света на колективното несъзнавано.

Нели: Когато излязох в коридора той... така сияеше в мека светлина, медена, ама не меда за ядене, а метала „мед”, такова златисто... като мед.

Борислав: И третата врата има ли някакви особености?

Нели: Третата врата стана кръгла.

Борислав: Хм.... Добре. Да видим какъв свят на колективното несъзнавано ще ти се разкрие, когато влезеш през третата врата? Къде се озоваваш?

Нели: Той е подреден на волани... така... първото ми впечатление.

Борислав: Воали?

Нели: Волани. Както има на испанките на полите  - на волани. Волани в различни..... цветове.

Борислав: И да видим как се разгръща визията, усещането ти, какво трябва да видиш, да почувстваш и осъзнаеш в този свят на колективното несъзнавано?

Нели: Това, което ме обкръжава, го усещам като... като по-тежко, като по-материално от от предното.

Борислав: Защо е така? Каква е причината?

Нели: Някак си... като... като гел, като....тези волани са като... пак са светещи, но са като желирани, такова едно вещество се усеща.

Борислав: Давай да видим какво се случва там?

Нели: В подножието на това... воланите са хоризонтално един на друг, точно като в пола, на дълга пола и... най-ниско долу започват с кафяво. Това кафяво ме притеснява.

Борислав: Нещо те притеснява това, така ли? Я да видим какво трябва да се промени всъщност... от гледна точка на висшето божествено съзнание, какво трябва да се промени в този свят на колективно несъзнаваното?

Нели: Ами... нищо не трябва да се промени. А ми се напомня, че аз не трябва да се притеснявам от тези кафяви и т.н., по тежките...

Борислав: А какво трябва всъщност да осъзнаеш и е важно за теб?

Нели: Трябва да отида там, където е моето пространство.

Борислав: А къде е твоето пространство в този свят на колективното несъзнавано?

Нели: Тези волани, както казах, като пола, нагоре се стесняват като конус. И аз се чувствам по-уютно, там където не е толкова широко. Конусът е по към талията на полата.

Борислав: Не баш на талията, по-долу е?

Нели: Малко по-долу, малко по-долу...

Борислав: А там цветът какъв е всъщност?

Нели: Слънчев!

Борислав: Има ли там нещо друго, което трябва да видиш... и е важно за теб?

Нели: Появиха се едни... малки сферички, виолетови...

Борислав: Да видим защо пък се появиха те?

Нели: Нещо се шегуват с мен, така... закачливи...

Борислав: В какъв смисъл се шегуват? С какво са свързани техните шеги?

Нели: Те са свързани с това, че... подсказват ми... те направо умират от смях, просто се кикотят.

Борислав: Защо?

Нели: Защото... имам занижена самооценка...

Борислав: И те какво... те вземат на подбив?

Нели: Че сама се набутвам в по-долен волан, там да... Все се съмнявам, че имам още много хляб да ям...

Борислав: Аха.....

Нели: И всъщност, това е причината да... като чуя думата „колективно” и да ме втриса......

Борислав: А какво трябва да осъзнаеш или какво трябва да излекуваш в този свят на колективното несъзнавано?

Нели: Обясниха ми, че го схващам... имам „уплах” от думата „колективно” и го схващам прекалено конкретно, но тъй като така или иначе сме част от цялото и колективното, на по-горен волан няма да е тая неприятна за мен дума, да настръхвам като чуя „колектив”, че тъй или иначе сме...

Борислав: Свързани с едно цяло...

Нели: Свързани с едно цяло и ако си намериш правилното място...

Борислав: Тогава какво?

Нели: Тогава колективното си е съвсем на място, но това, че в даден момент се отделяме, не трябва да се включва понятието „угризение на съвестта”. Просто трябва да живея със съзнанието, че каквото и да правя, аз пак съм в колективното, само че е въпрос на ...

Борислав: Т.е. какво трябва да бъде новото, различното, това, което трябва да промениш?

Нели: Това, което трябва да променя, е това наслояване от физическия свят, като кажеш „колектив”. Аз като чуя „колектив” и веднага ми се появява неприятният синоним „тълпа”, и като чуя „тълпа”, и си я представям и ме... втриса.

Борислав: А всъщност каква трябва да бъде новата ти гледна точка?

Нели: Новата гледна точка е, че трябва да се почувствам свободна, да си вървя по пътя... или да си летя по пътя... откъдето... до каквото ниво съм стигнала.

Борислав: И да си знаеш мястото?

Нели: И да си знам мястото.

Борислав: В този колектив?

Нели: Да. Най-вече да не изпитвам угризение, защото всеки си има свое движение и своя комфортна среда. И ми се казва, че понякога се изпускам да покажа, че не ми е комфортно, че това е излишно... По-добре, като ми е некомфортно – напускам този волан – леко, плавно, без сътресения и си търся... моето място.

Борислав: Добре. Готови ли сме вече да напускаме тази сфера на колективното несъзнавано или има още работа там?

Нели: Е, много красив финал за довиждане. Тази пола се разпери и все едно, че я гледаш отгоре, гледам насреща като кръг и като тръгва от това неприятно кафяво от края... първия волан. Воланите, колкото повече се приближават към центъра, толкова са по-светли и по-къси. Долният, кафявият е най-дълъг и най-широк. И сега ми се проектираха така – насреща... като в средата вече... там, където е проекцията на талията, в средата, центърът е искряща светлина.

Борислав: И всичко това как те кара да се чувстваш?

Нели: Много прекрасно, много красиво.....

Борислав: Добре, да се пренесем вече в коридора пред четвъртата врата, която ще те отведе в света на космичното несъзнавано.

Нели: Коридора някак си... стените му се разтвориха... и съм като в нещо, като... виолетова мъгла с жълти светулки, искрици... такова нещо, но виолетово златно, нещо, което ме обгръща... и всъщност няма врата.

Борислав: Но ти се озова в света на космичното несъзнавано и да видим какво те чака там?

(Пауза)

Нели: Всъщност там вече усещам себе си не като някаква съвкупност от светлина, а като лъч... много, много тънък лъч, който... се носи право напред – ту прави някакви грациозни такива...

Борислав: Спираловидни такива или?

Нели: Както калиграфите, като изписват букви, правят такива някакви....

Борислав: И какво трябва да осъзнаеш в този свят на космичното несъзнавано?

Нели: Че трябва не само на теория, ами на практика... че трябва да се затвърди у мен чувството за свобода, ама думата „затвърдявам” ме дразни много в случая, но не мога да... трябва да... ще избегна думата  „да се затвърди у мен чувството”, а ще го кажа по директно, че трябва да я живея свободата, тя си е... „СВОБОДАТА СИ Е СВОБОДА!” Не да си я представям и да я търся, а просто да я живея.

Борислав: И сега я чувстваш тази свобода?

Нели: Сега я чувствам и всъщност тези... след праволинейно движение, дето правя такива работи,  че съм свободна да го правя, защото не изгубвам посоката и мога да се рисувам колкото си искам.

Борислав: То е като една мелодия, основна мелодия, която си има и вариации.

Нели: Да, да - точно мелодия... да, да.

Борислав: Като втора цигулка?

Нели: И това всъщност ми доставя голяма радост, иначе ми е скучно само праволинейното движение.

Борислав: Ахаа, това осъзнаваш сега всъщност?

Нели: Да, че... по-богато, по-богато е...

Борислав: Тази орнаментика предава богатство на израза.

Нели: Тази орнаментика предава богатство на израза и това, че съм целенасочена е прекрасно, че усещам посоката.

Борислав: И не си губиш пътя, въпреки тези...

Нели: Обаче трябва да си ги... Ей сега в момента получих изтръпване на цялото тяло от вълнение, от пръстите на краката нагоре, че да не се притеснявам да си ги разрешавам. Точно това е свободата, тези орнаменти... те са де факто моя почерк в космическото несъзнавано.

Борислав: И те са все около тази основна нишка и по този начин не губиш пътя си, а само го дообогатяваш.

Нели: То е едно трасе, абсолютно ясно и точно, центробежно и всичките тези околни вариации, те са всъщност личния ми избор. Те обогатяват основната мелодия, иначе ще  е много скучно, като карфица да се носиш.

Борислав: Дааа, чудесно!

Нели: Всъщност, точно това е свободата.

Борислав: Т.е. как се вижда свободата от това ниво на съзнание?

Нели: Че като си намеря пътя, трябва, разбира се, много внимателно, много прецизно да рисувам тези... да ги рисувам, да ги свиря тези вариации, не трябва да изгубвам посоката, но... не трябва и да пропускам да го правя, да не бързам по правата линия, защото няма закъде да бързам.

Борислав: Добре. Чудесно! Има ли нещо друго да се случва, преди да напуснем този свят на космичното несъзнавано или всичко е наред там?

Нели: Всичко е наред, няма.

Борислав: Добре. В такъв случай да се върнем в коридора и да се върнем назад към първата врата вдясно, която ще те отведе в света на надсъзнанието.

Нели: Червено....

Борислав: Да видим, като я отвориш, като влезеш през нея, къде се озоваваш и какво ще видиш и ще почувстваш в този свят на надсъзнанието. Как изглеждат там нещата?

Нели: Много ясно структурирано пространство, не е затворено, не е ограничено, но е образувано от... то в проекция са ромбове, но иначе са... все едно са тетраедри, като кристал, всяко влиза и се напасва с другото, общо взето някаква кристална структура, но имам чувството, че всяко кристалче си има точен адрес.

Борислав: Т.е. когато си там и наблюдаваш всичко това, какво осъзнаваш? Или какви мисли и чувства се събуждат в теб?

Нели: Осъзнавам, че това е толкова прецизна структура и аз се ориентирам в нея, и имам усещане, че знам какво търся.

Борислав: Я да видим какво търсиш всъщност там или какво трябва да намериш?

Нели: Трябва да внимавам, защото тя не е материална структура, обаче има и ръбове.... и трябва да намеря моя адрес. Докато се стремя да го намеря, тези пространствени фигури... не трябва да минавам странично през стените, а през върха...

Борислав: Да видим докъде ще стигнеш и какво се случва?

Нели: Първоначално е малко... малко притеснително, защото, казах, е ръбесто, такова кристално. Но утешава ме това, че знам адреса, знам и че... движа се с мисълта, че имам вродена добра ориентация и ще го намеря този адрес.

Борислав: И какво се случва при това търсене на адреса?

Нели: Ами все по-спокойно се движа. Когато тръгвах, като влязох в тази зона, ми се виждаше, че тези кристали стават все по-малки и по-малки.

Борислав: А сега, как изглежда?

Нели: А сега изглежда обратното - че става все по-свободно, по-леко.

Борислав: Да видим докъде трябва да стигнеш?

Нели: Ааааа, ето го моя кристал! Точно не може да го пипнеш, той е пак от нематериален характер.

Борислав: Как изглежда?

Нели: Ами той е прозрачен и вътре има вписана една сфера...

Борислав: Сферата различава ли се от това, прозрачното?

Нели: Определено. Тази сфера все едно като си извадя вкъщи ключовете. Това е... това е моят адрес. Знам, че съм пристигнала, че като вкарам ключа в ключалката и ще си вляза в моето жилище.

Борислав: Да, и какво се случва, когато го виждаш този кристал, тази сфера?

Нели: Ами, безпрепятствено влизам вътре, озовавам се в тази сфера  и  се оказва, че тази сфера е безкраят и загубвам това усещане, че съм в сфера...

Борислав: А сега какво е усещането ти, как се чувстваш?

Нели: Усещането е... за един... цял свят... цял свят. Не знам как да го кажа...

Борислав: А от този цял свят, който се разкрива пред теб, има ли някакъв елемент от него, на който трябва да обърнеш специално внимание?

Нели: Аз всъщност съм се превърнала в този свят.

Борислав: И върху какво трябва да насочиш вниманието си? Или какво се иска от теб да осъзнаеш в света на надсъзнанието?

Нели: От мен се иска да... понеже съм влюбена в истината, трябва да се отърся от чувството, че докато съм на земята, тази истина, Господ знае, доколко е истина и т.н.....

Борислав: Т.е. като се огледаш в този свят на надсъзнанието какво осъзнаваш за себе си и за това, което евентуално трябва да промениш?

Нели: Появи ми се като картина. Досега се чувствах, че аз съм тази синя сфера и че съм свободна да търся истината. Изведнъж се появи една златна фуния, която ми привлича вниманието.

Борислав: Да видим защо ти привлече вниманието? И каква е ролята на тази златна фуния?

Нели: Показват ми, че в един момент ще достигна до истината и че тя е нещо много ценно, много ясно,  но трябва да бъда спокойна и да не се притеснявам от това, че  търся истината непрекъснато.

Борислав: А всъщност какво е значението  на този образ на фунията, как да се отнасяш към себе си?

Нели: Тази картина ми показва, че когато се стигне дотам... това е в далечина... че ще я позная истината без съмнение... няма да се питам дали е това истината, дали не е това, защото тя е много центрирана фунията отвътре.

Борислав: А иска ли се нещо от теб в този свят на надсъзнаваното? Трябва ли нещо да се бута там, да се промени или всичко е така, както трябва?

Нели:. Не ми се показва нещо да се промени, те са едни... едни меки вълни такива, меки, не че на пипане, ами... меки форми.

Борислав: Т.е. с какво усещане ще напуснеш, ще излезеш от този свят на надсъзнаваното?

Нели: Излизам с усещането, че се справям.

Борислав: Добре. И сме отново в коридора. Вече пред втората врата, която ще те отведе към света на личното свръхсъзнание.

Нели: А, много интересно. Вратата се превърна... коридорът стана тъмносин, ама като нощно небе – такова тъмносиньо, а пък вратата стана процеп.

Борислав: Хм. И да видим какво се случва?

Нели: Ами случи се, че аз станах като ваденка... ваденка от нематериално, станах като ваденка и влязох...

Борислав: И къде се озова?

Нели: И като излязох и... и стана смешно, че ... така... защото, докато бях в коридора, си викам: „Аз как  ще се пъхна през този процеп?” и ми стана смешно, че то не е трудно, само да решиш, че ще влезеш, то си става.

Борислав: И си ставаш като ваденка и си влизаш, и после пак се разгръщаш...

Нели:  Отръскваш се и почваш да се смееш, и си казваш: „То не било чак толкоз...”

Борислав: И какво виждаш и чувстваш, когато попадаш в света на личното свръхсъзнание?

Нели: Първо го виждам на слоеве... слоеве с различни цветове, но после по някакъв начин тези слоеве се събират като... и като стъпваме... живата вълна... както е непресукан конецът такъв... пухкав, по като вече не на слоеве, ами тръгват, отделните слоеве се превръщат в... да кажем струя, ама струя такава, плавна струя... и докато са били подредени на слоеве хоризонтално, сега почват да се преплитат в пространството. И аз в различните моменти трябва да си избера в коя струя да вляза. Имам избор в коя струя да вляза.

Борислав: И какво правиш?

Нели: Ами повече ми харесва от това подредено по слоеве, по етажи... защото е по.... по-богато, по-гъвкаво, по-подвижно и имаш по-голям обзор, защото то не че е в пространство, ама по-голям обхват като избираш някаква... когато нещо искаш да научиш, избираш си конкретния... конкретния път да го нарека.... струя... да, избираш си и тръгваш, носиш се и.... проучваш, понеже е гъвкаво, имаш възможност да гледаш нещата многостранно...

Борислав: И ти какво оглеждаш, какво виждаш, чувстваш, осъзнаваш?

Нели: Осъзнавам, че това е един много сложен свят. И примерно: имаш си любима струя, обаче като се движиш... любопитството да разшириш кръгозора... и се получават, като все едно се излъчва, и се вижда, че всичките тези различни струи... няма проблем да преминеш от една в друга - да вървиш в основната струя, но да правиш забежки, да виждаш и да научаваш, да получаваш повече информация.

Борислав: И ти, минавайки през този процес, какво чувстваш да се обогатява в теб, да придобиваш?

Нели: Придобивам усещането, че с всеки изминал ден животът ми става все по- интересен и по-интересен. Чувствам че...  аз знам, че познанието е безгранично, но трябва да се успокоя на тази тема. Това усещам, че... не трябва да се интересувам до коя струя съм стигнала,  в коя струя съм... просто да се радвам на самия процес. Да се радвам на радостта, че се радвам.

Борислав: Добре. А има ли там нещо, което трябва да се бутне, да се промени в този свят на личното свръхсъзнание или всичко чувстваш, че е наред там и нищо не се нуждае от промяна?

Нели: Почувствах лека болка в темето.

Борислав: Да видим защо почувства лека болка в темето?

Нели: Явно ми напомнят, че не трябва да си слагам етикети.

Борислав: Това ли искат да ти подскажат, т.е. сама да не си слагаш ограничения?

Нели: Да не си слагам ограничения, да не си казвам: „А, къде съм аз още в детските ясли и т.н”, просто да забравя зя тези етикети.

Борислав: Добре. Сега готови ли сме да излезем от света на личното свръхсъзнание?

Нели: Да.

Борислав: Озоваваме се отново в коридора пред третата врата, която е света на колективното свръхсъзнание.

Нели: Коридора между втората и третата врата стана като зебра.

Борислав: Хм. И ти минаваш по тази зебра.

Нели: И аз минавам по тази зебра, но не е черно и бяло, а е кафяво – златисто, кафяво – златисто, кафяво – златисто, както пчелата.

Борислав: Да, да. И да видим, като влезеш в света на колективното свръхсъзнание, къде се озоваваш и какво се случва там?

Нели: Тази зебра установявам, че е била моите предубеждения пак към понятието „колективно”.

Борислав: Хм. По какъв начин го осъзнаваш това?

Нели: По това, че аз никак не обичам кафявото и коридора не беше само златист, а на райета, в кафяво и златисто, което туй кафяво по всяка вероятност аз съм си го сложила с моите предубеждения. Вместо да вървя по златния коридор, си го правя на...  го прекъсвам с кафяви ленти.

Борислав: Добре. Я го изчисти това нещо и нека целия коридор да се превърне в златен и влез по него в света на колективното свръхсъзнание.

Нели: Вратата се превърна в пространствена хипербола. Нали знаеш хиперболата.....

Борислав: Така, да, да, да...

Нели: Де факто тръгваш от широкото, сближава се, нали става като фуния тясно и след туй пак се разширява и излизаш.....

Борислав: И да видим какво се случва - какво трябва да видиш, да почувстваш и да осъзнаеш в света на колективното свръхсъзнание?

Нели: Възникна в ума ми едно заглавие. Преди много години много обичах една книга на Херман Хеси – „Игра на стъклени перли”.

Боорислав: Защо ти възникна това заглавие? Каква е тази игра на стъклени перли точно там, в света на колективното свръхсъзнание?

Нели: Ами било излишно да си утежнявам пътя по коридора с тези кафяви ленти, защото там в този свят всичкото е перли, всичко е прозрачно, кафявите ги няма.

Борислав: И как изглежда този свят на колективното свръхсъзнание, какво ти се набива там на очи и ти прави силно впечатление?

Нели: За разлика от колективното подсъзнателно... тука е... прекрасно! И сега представите ми се върнаха към онези тежки волани, дето се люшкаха, а пък тука всичко е... Там имаше, нали... колкото по-тежки, по-тъмни, по-дълги, по-широки, едни такива се люшкаха... малко неприятно чувство, докато тука всичкото е, всичкото е стъклени перли, стъклени, но от светлина, не от стъкло и... всичкото е в бледорозово, лазурносиньо, слънчево жълто, всичкото е много светло иии...

Борислав: И това как ти се отразява на теб, как се чувстваш, като се потопиш в този свят?

Нели: Чувствам се прекрасно и се чувствам... точната дума не знам... благословена да съм там... удостоена да съм там... ама не... много тежко звучат тези думи, ама...

Борислав: А има ли там нещо друго важно и съществено за теб?

Нели: Да, там има музика.

Борислав: Какъв е характерът на тази музика? Как я възприемаш? Какво е нейното звучене?

Нели: Ами не я чуваш както с физическото тяло... музиката я чуваш с ушите си, е, ако е много силна и драстична, но аз не говоря за тази музика... усещаш я с клетките си, защото, примерно, при едни много високи децибели – тъпани и т.н. чувстваш физическа болка, а там... тази музика я чувстваш едно със светлината, с цвета... просто тя е една от характеристиките на самата среда - всичкото е светлина, всичкото е цвят, всичкото е музика.

Борислав: И когато тази музика, понеже ти си там, преминава през теб...

Нели: Тя е част от мен, също - част от всичко е. Тя не преминава, тя...

Борислав: Значи мога да те попитам „Как звучиш”, така ли?

Нели: Да, точно така.

Борислав: И как би го изразила това звучене? Или мелодията сякаш от какъв инструмент или инструменти се поражда?

Нели: Не мога да го окачествя като инструменти, то, както е музика, в същото време е и танц, в същото време е като светлинно шоу такова.

Борислав: Т.е. има ли форми? Може ли да се каже, че музиката има форми, пространствени?

Нели: В началото ми се струваше, че повърхността на перлите - това е музиката, но то след това всичко се разтвори... няма, тя е част от музиката, светлината... просто всичкото това е едно.

Борислав: Танцът, т.е. това е някакво единство?

Нели: Абсолютно!

Борислав: Сплав между всичките тези неща.....

Нели: Абсолютно, да. Но не се чувствам като зрител, или слушател...

Борислав: А като какво всъщност?

Нели: Чувствам че всички, които сме там, сме източници,а в същото време и зрители, и слушатели, източник на цялата тази феерия - звукова, светлинна... и това е едно такова...

Борислав: Грандиозно като усещане, нали?

Нели: Грандиозно, грандиозно...

Борислав: Значи там, всичко е наред в света на колективното свръхсъзнание и може вече да излезем от него отново в коридора...

Нели: Чак не ми се излиза.

Борислав: И вече сме пред четвъртата врата, която ще те отведе в най-висшия свят – света на космичното свръхсъзнание.

Нели: Вратата е една спирала.

Борислав: Но спирала, която води нагоре ли? Как? Или встрани?

Нели: То няма нагоре и надолу, просто те води в този свят... и то, хм... учудих се, че вратата е спирала, че не влизам от широката страна, защото тя спиралата образува фуния,  а влизам от тясната страна, от тясната страна и вървя към широката страна, нося се някак си и сега тука се получи този ефект „Ахаа, значи това било тесния път, който трябва да следваме?!”

Борислав: Т.е. какво осъзнаваш?

Нели: Че той, пътят е тесен, докато не влезеш в широката част.

Борислав: И после – какво се случва? Значи в началото пътят е тесен, нещо като цепка, през която трябва да минеш, за да.....

Нели: Бях ваденка в предното, сега... сега влязох от една точица, откъдето тръгва спиралата.

Борислав: Да, да, да. И постепенно се увеличава.

Нели: Постепенно се увеличава, много е вълнуващо.

Борислав: И да видим, докъде ще те заведе това вълнение? Къде ще се озовеш, какво ще видиш и ще почувстваш в света на космичното свръхсъзнание?

Нели: Чувствам, че намирам много отговори. Но те... сега не мога да ги изкажа като нещо конкретно, тъй като аз обичам да уча, да научавам винаги нови неща и сега, като попаднах в този свят, вече започна да се намества, аха... да, защото все се опитвам да си изяснявам нещата, да ги усещам, да ги упълномерявам като... с още знания допълнителни, да ги обсъждам или с авторите , които са написали, ако чета книга, или с хора, с които мога да ги обсъдя, а сега в този свят голяма радост, голям кеф, защото... „Ааааа, така ли било, бе? Ами то много просто!”

Борислав: Сякаш пъзелът се нарежда, така ли?

Нели: Пъзелът се нарежда и просто си мисля...  ама, ама не мисля за конкретни въпроси, които са ме вълнували... ами че нещата се опростяват, опростяват, опростяват,... А те се опростяват, защото вече имаш... от тясната дупка си си разширил кръгозора и имаш по-голям обхват, така да се каже, тъй фигуративно казано.

Борислав: Или цялостна визия за нещата.

Нели: Точно така – имаш цялостна визия, пляскаш се по челото, което го нямаш вече, ааа голяма радост, голяма радост!

Борислав: Т.е. това е нещо като върховна радост, така ли?

Нели: Върховна радост, да. За човек, който цял живот се рови в книгите и в мозъка си, и в душата си, и все разучава, все проучва, та ме успокоиха де.

Борислав: И изведнъж попадаш на всичко това, което ти е било необходимо?

Нели: Да, много...

Борислав: Това ли е като завършек на процеса на оцялостяване?

Нели: Ами да, това е.... това е спокойствие, мир. Аз винаги съм искала мир и спокойствие... ама.... Преди години съм го възприемала като...

Борислав: Като химера някаква или илюзия...?

Нели: Неее, във физическия свят да ми е тихо, да няма шумове, да съм спокойна.

Сега осъзнавам, че то си е мирно и спокойно... осъзнавам, че това чувство, което изпитвам в този върховен момент, е частица от него. Трябва да се гмурна във фунията, обаче да си скътам едно зрънце от този мир и спокойствие, да го съхраня, да стана по-тънка от тази дупка, през която влязох, за да може да мине и това, а то ще мине... да го пренеса и в земния живот, защото аз наистина всяко ново нещо, до което достигам, осъзнавам или научавам, винаги съм критична, все не ми стига....

Борислав: А сега погледнати нещата и почувствани от този върховен свят на космичното свръхсъзнание....

Нели: Че така или иначе, в момента не го осъзнавам, то е в мен това нещо, аз ще стигна до него така или иначе, че тези дупки сами си ги поставяме, тесните дупки...

Борислав: Добре. И сега от тази висша гледна точка какво установи?

Нели: От тази висша гледна точка, притесненията (че не съм стигнала сама до нещо, а е трябвало да го прочета) са излишни - важното е, че съм намерила отговора... и че тъй или иначе освен мисълта какво точно ще сготвя на обед и как ще си напълня стомаха, тези другите мисли не са собствени мисли, те са...  пък и то го усещаш през живота... колкото повече  се стараеш и работиш, толкова повече помощ получаваш... И в тези тетрадки, които пиша, така с радост отбелязвам какви знаци получавам... И сега го видях в този свят... почувствах го на практика, без съмненията, защото аз и долу му се радвам безкрайно на всяко значе.

Борислав. Но сега отчиташ ясната връзка, която съществува  между долу и горе ?

Нели: Даа, ясната връзка между долу и горе и че... да остане само радостта, да се махне съмнението. Колкото разбера, разбера... Ще дойде момент, ще отида в другата врата, ще го разбера. Плюс това, като имаме предвид, аз по принцип словото го усещам като това единство между... това не е само думите... това е всичкото: музиката, феерията, словото, то е... то няма определение, пък като сме долу, като кажеш „слово” и си мислиш дума, а пък думите тромави, и се обезкуражаваш в един момент... А пък горе, в този свят на универсалния език, всичко ти става ясно и притесненията изчезват, остава само радостта.

Борислав: Т.е тази свръхсъзнателна светлина от света на космичното свръхсъзнание, като се спусне надолу към света на колективното свръхсъзнание, към света на личното  свръхсъзнание, към надсъзнанието, към обикновеното съзнание, в което пребиваваме, към света на подсъзнанието, към света на личното несъзнавано, към света на колективното несъзнавано и стигне до света на космичното несъзнавано, какво се случва, когато тази светлина изпълни всичките светове?

Нели: Чувстваш се цял... едно, чувстваш се едно с всичко... чувстваш се цял!

Борислав: Точно това беше целта на това оцялостяване. Да придобиеш усещането за цялостност, за комплексност на твоето същество, което е едно с всичко съществуващо и прониква всички полета на съзнание. Сега вече можем да вървим към финала на оцялостяването, което изпълни своите цели и предназначение. Аз ще започна да отброявам от едно до десет, а ти ще започнеш да се връщаш към физическото си тяло и настоящия си живот и когато стигна до десет, ти ще бъдеш вече напълно във физическото си тяло и настоящия си живот, съхранила в себе си живи и ярки спомените от това оцялостяване. До две седмици твоето съзнание ще бъде по-отворено към духовните измерения и можеш да получиш някакви нови и допълнителни прозрения, било като мисли, които ще ти хрумнат или като съновидения, които ще ти се дадат.