George Tzenev: Здравей, братко. Питам с най-приятелски чувства: правенето на регресии не е ли някаква форма на насилване на обстоятелствата? Неща, които са скрити от нас, да излизат наяве. Няма ли някаква опасност от подобни разкрития, не се ли нарушава естествеността на житейските пътища и уроци, и от Божията промисъл във всичко това?

Благодаря за въпроса, Жоро! Той е съществен и дори ме накара да се усмихна, защото самият аз съм го задавал преди 25 – 30 години. J Разбира се, тогава не осъзнавах същността на процеса, който разширява съзнанието и ни дава достъп до дълбоките нива – нещо, към което са се стремили мистици от всички времена и религии. Регресията е един уникален метод човек да се срещне с различните аспекти на собственото АЗ, да се приближи до собствената същност, да придобие вътрешна яснота – да разбере кой е (не само като различни земни въплъщения, които може да си припомни, но и какво представлява неговата душа), откъде идва, защото е тук, каква е причината за неудачните връзки и взаимотношения, кои са пречките за разгръщането на потенциала му. Регресията е пречистващ и лечебен процес. Тя ни помага да видим и осъзнаем как предизвикваме дадени заболявания, да се осбободим от страхове, прави животът ни по-пълноценен и осъзнат. Среща ни с духовния ни водач. В много редки случаи духовните водачи не искат да откликнат, защото смятат, че или няма сериозни основания за регресия, а само празно любопитство, или просто не е дошъл подходящият момент и съответният човек не е все още готов. Не виждам как нещо, което става с благословията и съдействието на духовния водач, може да нарушава Божия промисъл или да вреди на духовното развитие. Точно обратното – има множество свидетелства за благотворния ефект от проведените регресии... свидетелства, които продължават да нарастват. http://www.borislavil.com/index.php?option=com_content&view=article&id=405:2015-04-15-12-05-35&catid=40:2015-03-04-13-15-09&Itemid=63 И не случайно се увеличава интересът към духовната регресия. И това е естествено, след като хората виждат ползата от нея. Ако съзирах някаква опасност или нещо вредно за мен или за тези, които се подлагат на регресия, нямаше да правя регресии и на най-близките си хора... Нямаше да правя регресии въобще, колкото и пари да ми дават! А и нали виждам как се чувстват хората след регресия – виждам светлината в очите им, чувствам радостта им, благодарността им... и си тръгват окрилени, преобразени, озарени, по-любящи. Ето това е, което ме радва безмерно – да видиш как един смачкан и потиснат човек може да се изправи и да продължи пътя си, но вече уверен в себе си, осъзнал смисъла. Има толкова мънички, но чистосърдечни откровения... Идва жена две седмици след мъжа си, и ми казва защо е решила да си направи регресия: „Видях промяната, която настъпи в него благодарение на регресията. Той стана по-нежен, по-мил и повече ме гушка. И си казах: значи регресията наистина помага!“ В самия процес няма насилие. Всъщност това е процес на взаимодействие, на сътрудничество, на доверяване. Ако има и най-малкото съмнение, страх, вътрешно несъгласие и съпротива или някакви кармични причини, процесът се възпрепятства и регресията просто не се получава. Всеки получава толкова, колкото е готов и за което е готов. А на някои въпроси не се дават отговори, тъй като информацията, която се разкрива, и начина, по който се разкрива, няма за цел да потисне човека, а напротив – по правило всеки излиза от регресията в едно по-добро състояние.